дифтонг

Речник на българския език

дифто̀нг съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дифто̀нги, (два) дифто̀нга, м. В езикознанието — съчетание на два гласни звука, които образуват една сричка в неделима цялост, без да стоят между тях съгласни звукове; двугласна.

Грешни изписвания (2)

  • дефтонк
  • дифтонк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. диф-тонг
непълен член диф-тон-га
пълен член диф-тон-гът
мн.ч. диф-тон-ги
членувано диф-тон-ги-те
бройна форма диф-тон-га
звателна форма