дифтерит

Речник на българския език

дифтерѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Дифтерия.
2. Заболяване при птиците, изразяващо се в поява на жълтеникави ципи по лигавицата в гърлото и устата.

Грешни изписвания (3)

  • дефтерит
  • дефтирит
  • дифтирит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. диф-те-рит
непълен член диф-те-ри-та
пълен член диф-те-ри-тът
мн.ч. диф-те-ри-ти
членувано диф-те-ри-ти-те
бройна форма диф-те-ри-та
звателна форма