диференциален

Речник на българския език

диференциа̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

диференциа̀лна, диференциа̀лно, мн. диференциа̀лни, прил.
1. Който се отнася до диференциал (в 1 знач.). Диференциално смятане.
2. Който се отнася до диференциал (във 2 знач.); разграничителен, нееднакъв при различни условия. Диференциална тарифа.
Диференциален речник. — Двуезичен речник, в който са включени само различните по форма и значение думи.

Грешни изписвания (31)

  • деференцеален
  • деференцеалин
  • деференциален
  • деференциалин
  • деферинцеален
  • деферинцеалин
  • деферинциален
  • деферинциалин
  • дефиренцеален
  • дефиренцеалин
  • дефиренциален
  • дефиренциалин
  • дефиринцеален
  • дефиринцеалин
  • дефиринциален
  • дефиринциалин
  • диференцеален
  • диференцеалин
  • диференциалин
  • диферинцеален
  • диферинцеалин
  • диферинциален
  • диферинциалин
  • дифиренцеален
  • дифиренцеалин
  • дифиренциален
  • дифиренциалин
  • дифиринцеален
  • дифиринцеалин
  • дифиринциален
  • дифиринциалин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-фе-рен-ци-а-лен
непълен член ди-фе-рен-ци-ал-ния
пълен член ди-фе-рен-ци-ал-ни-ят
ж. р. ди-фе-рен-ци-ал-на
членувано ди-фе-рен-ци-ал-на-та
ср. р. ди-фе-рен-ци-ал-но
членувано ди-фе-рен-ци-ал-но-то
мн. ч. ди-фе-рен-ци-ал-ни
членувано ди-фе-рен-ци-ал-ни-те