дисцип

Речник на българския език

дисцѝп съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Разг. Специализирано заведение за изтърпяване на дисциплинарни наказания по време на военна служба; военен затвор.

Грешни изписвания (1)

  • десцип

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-цип
непълен член дис-ци-па
пълен член дис-ци-път
мн.ч. дис-ци-пи
членувано дис-ци-пи-те
бройна форма дис-ци-па
звателна форма