дисторцийка

Речник на българския език

дисторцийка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-тор-ций-ка
членувано дис-тор-ций-ка-та
мн.ч. дис-тор-ций-ки
членувано дис-тор-ций-ки-те
звателна форма