дистанцио̀нен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
дистанцио̀нна, дистанцио̀нно, мн. дистанцио̀нни, прил.
1. Който се извършва от дистанция, от разстояние. Дистанционно управление.
2. Само дистанционно, ср. Разг. Преносим команден блок, снабден с необходимата апаратура, за управление на техника (телевизор, видеоапарат и др.) от разстояние чрез подаван сигнал.
1. Който се извършва от дистанция, от разстояние. Дистанционно управление.
2. Само дистанционно, ср. Разг. Преносим команден блок, снабден с необходимата апаратура, за управление на техника (телевизор, видеоапарат и др.) от разстояние чрез подаван сигнал.
Грешни изписвания (15)
- дестанцеонен
- дестанцеонин
- дестанционен
- дестанционин
- дестънцеонен
- дестънцеонин
- дестънционен
- дестънционин
- дистанцеонен
- дистанцеонин
- дистанционин
- дистънцеонен
- дистънцеонин
- дистънционен
- дистънционин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | дис-тан-ци-о-нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | дис-тан-ци-он-ния | ||
| пълен член | дис-тан-ци-он-ни-ят | ||
| ж. р. | дис-тан-ци-он-на | ||
| членувано | дис-тан-ци-он-на-та | ||
| ср. р. | дис-тан-ци-он-но | ||
| членувано | дис-тан-ци-он-но-то | ||
| мн. ч. | дис-тан-ци-он-ни | ||
| членувано | дис-тан-ци-он-ни-те | ||