диспутче

Речник на българския език

диспутче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-пут-че
членувано дис-пут-че-то
мн.ч. дис-пут-че-та
членувано дис-пут-че-та-та