диспечерче

Речник на българския език

диспечерче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-пе-чер-че
членувано дис-пе-чер-че-то
мн.ч. дис-пе-чер-че-та
членувано дис-пе-чер-че-та-та