дислоциране

Речник на българския език

дислоциране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-ло-ци-ра-не
членувано дис-ло-ци-ра-не-то
мн.ч. дис-ло-ци-ра-ния
членувано дис-ло-ци-ра-ни-я-та