дискетен

Речник на българския език

дискетен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дис-ке-тен
непълен член дис-кет-ния
пълен член дис-кет-ни-ят
ж. р. дис-кет-на
членувано дис-кет-на-та
ср. р. дис-кет-но
членувано дис-кет-но-то
мн. ч. дис-кет-ни
членувано дис-кет-ни-те