дискант

Речник на българския език

диска̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • дескант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-кант
непълен член дис-кан-та
пълен член дис-кан-тът
мн.ч. дис-кан-ти
членувано дис-кан-ти-те
бройна форма дис-кан-та
звателна форма