дисектор

Речник на българския език

дисектор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-сек-тор
непълен член ди-сек-то-ра
пълен член ди-сек-то-рът
мн.ч. ди-сек-то-ри
членувано ди-сек-то-ри-те
бройна форма ди-сек-то-ра
звателна форма