диплянка

Речник на българския език

дипля̀нка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дипля̀нки, ж. Печатно издание, обикновено с рекламна цел, което представлява дълга лента, сгъната неколкократно до постигане на по-малък формат и на възможност за разглеждане като албум.

Грешни изписвания (3)

  • деплянка
  • деплянкъ
  • диплянкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дип-лян-ка
членувано дип-лян-ка-та
мн.ч. дип-лян-ки
членувано дип-лян-ки-те
звателна форма