дипломатче

Речник на българския език

дипломатче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дип-ло-мат-че
членувано дип-ло-мат-че-то
мн.ч. дип-ло-мат-че-та
членувано дип-ло-мат-че-та-та