дипломатичност

Речник на българския език

дипломатѝчност съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • депломатичност
  • депломатичнуст
  • депломътичност
  • депломътичнуст
  • деплуматичност
  • деплуматичнуст
  • деплумътичност
  • деплумътичнуст
  • дипломатичнуст
  • дипломътичност
  • дипломътичнуст
  • диплуматичност
  • диплуматичнуст
  • диплумътичност
  • диплумътичнуст
  • депломатичнос
  • депломатичнус
  • депломътичнос
  • депломътичнус
  • деплуматичнос
  • деплуматичнус
  • деплумътичнос
  • деплумътичнус
  • дипломатичнос
  • дипломатичнус
  • дипломътичнос
  • дипломътичнус
  • диплуматичнос
  • диплуматичнус
  • диплумътичнос
  • диплумътичнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дип-ло-ма-тич-ност
членувано дип-ло-ма-тич-ност-та
мн.ч.
членувано
звателна форма