диоцез

Речник на българския език

диоцез съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Гр. "област" — териториалните граници на една църква; област, управлявана от висше духовно лице; епархия.

Грешни изписвания (1)

  • диоцес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-о-цез
непълен член ди-о-це-за
пълен член ди-о-це-зът
мн.ч. ди-о-це-зи
членувано ди-о-це-зи-те
бройна форма ди-о-це-за
звателна форма