диод

мн. дио̀ди, (два) дио̀да, м. Диод е полупроводников елемент с два електрода, който има различна проводимост в зависимост от посоката на електрическия ток, т.е. позволява протичане на ток само в едната посока. Диодът може да се разглежда като един вид вентил за електрически ток, като действието му се дължи на физическите процеси, протичащи при прилагането върху него на напрежение. Някои разновидности на полупроводниковите диоди служат и за други цели.
Двата електрода (двата извода) на диода се наричат анод и катод. За да пропуска диодът ток, трябва анодът да се свърже с положителния полюс на напрежение на източник на ток, а катодът — с отрицателния полюс.