динитрат

Речник на българския език

динитрат съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-нит-рат
непълен член ди-нит-ра-та
пълен член ди-нит-ра-тът
мн.ч. ди-нит-ра-ти
членувано ди-нит-ра-ти-те
бройна форма ди-нит-ра-та
звателна форма