дингил

Речник на българския език

дингѝл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дингѝли, м. Разг. Висок и слаб човек.

Грешни изписвания (1)

  • денгил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дин-гил
непълен член дин-ги-ла
пълен член дин-ги-лът
мн.ч. дин-ги-ли
членувано дин-ги-ли-те
бройна форма дин-ги-ла
звателна форма