династичен

Речник на българския език

династѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

династѝчна, династѝчно, мн. династѝчни, прил. Който се отнася до династия. Династично управление.

Грешни изписвания (7)

  • денастичен
  • денастичин
  • денъстичен
  • денъстичин
  • династичин
  • динъстичен
  • динъстичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-нас-ти-чен
непълен член ди-нас-тич-ния
пълен член ди-нас-тич-ни-ят
ж. р. ди-нас-тич-на
членувано ди-нас-тич-на-та
ср. р. ди-нас-тич-но
членувано ди-нас-тич-но-то
мн. ч. ди-нас-тич-ни
членувано ди-нас-тич-ни-те