динарче

Речник на българския език

динарче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-нар-че
членувано ди-нар-че-то
мн.ч. ди-нар-че-та
членувано ди-нар-че-та-та