динамит

Речник на българския език

динамѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Силноизбухливо вещество, приготвяно с нитроглицерин и др. примеси.
прил. динамѝтен, динамѝтна, динамѝтно, мн. динамѝтни.

Грешни изписвания (3)

  • денамит
  • денъмит
  • динъмит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-на-мит
непълен член ди-на-ми-та
пълен член ди-на-ми-тът
мн.ч. ди-на-ми-ти
членувано ди-на-ми-ти-те
бройна форма ди-на-ми-та
звателна форма