дилаф

Речник на българския език

дила̀ф — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дила̀фи, (два) дила̀фа, м. Диал. Дълги щипци за хващане на горещи предмети или за разравяне на огъня; маша.

Грешни изписвания (1)

  • делаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-лаф
непълен член ди-ла-фа
пълен член ди-ла-фът
мн.ч. ди-ла-фи
членувано ди-ла-фи-те
бройна форма ди-ла-фа
звателна форма —

Връзки