дилаф

Речник на българския език

дила̀ф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дила̀фи, (два) дила̀фа, м. Диал. Дълги щипци за хващане на горещи предмети или за разравяне на огъня; маша.

Грешни изписвания (1)

  • делаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-лаф
непълен член ди-ла-фа
пълен член ди-ла-фът
мн.ч. ди-ла-фи
членувано ди-ла-фи-те
бройна форма ди-ла-фа
звателна форма