диктор

Речник на българския език

дѝктор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дѝктори, м. Лице, чиято професия е да чете съобщения, новини или друг текст, обикновено по микрофон; говорител, шпикер.
прил. дѝкторски, дѝкторска, дѝкторско, мн. дѝкторски. Дикторски глас.

Грешни изписвания (1)

  • диктур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дик-тор
непълен член дик-то-ра
пълен член дик-то-рът
мн.ч. дик-то-ри
членувано дик-то-ри-те
бройна форма дик-то-ра
звателна форма