дикиш

Речник на българския език

дикѝш — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дикѝши, (два) дикѝша, м. Диал. Линия на съшиване на две части; шев, ръб.
• Двоен дикиш. — Повторно извършване на някаква дейност.
• Хващам дикиш. — Имам успех, постигам целта си.

Грешни изписвания (1)

  • декиш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-киш
непълен член ди-ки-ша
пълен член ди-ки-шът
мн.ч. ди-ки-ши
членувано ди-ки-ши-те
бройна форма ди-ки-ша
звателна форма —

Връзки