дизел

Речник на българския език

дѝзел съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дѝзели, (два) дѝзела, м. Двигател с вътрешно горене, работещ обикновено с нафта, като горивната смес се самозапалва.
прил. дѝзелов, дѝзелова, дѝзелово, мн. дѝзелови. Дизелов локомотив.

Грешни изписвания (1)

  • дизил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-зел
непълен член ди-зе-ла
пълен член ди-зе-лът
мн.ч. ди-зе-ли
членувано ди-зе-ли-те
бройна форма ди-зе-ла
звателна форма