дизгин

Речник на българския език

дизгѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Диал.
поводи, дълги ремъци или въжета, които се прикачват към юздите и служат за управляване на впрегнати коне

Грешни изписвания (1)

  • дезгин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. диз-гин
непълен член диз-ги-на
пълен член диз-ги-нът
мн.ч. диз-ги-ни
членувано диз-ги-ни-те
бройна форма диз-ги-на
звателна форма