диджестив

Речник на българския език

диджестив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • диджестиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-джес-тив
непълен член ди-джес-ти-ва
пълен член ди-джес-ти-вът
мн.ч. ди-джес-ти-ви
членувано ди-джес-ти-ви-те
бройна форма ди-джес-ти-ва
звателна форма