дидактика

Речник на българския език

дида̀ктика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Дял на педагогиката, който изучава методите и формите на обучение.

Грешни изписвания (7)

  • дедактека
  • дедактекъ
  • дедактика
  • дедактикъ
  • дидактека
  • дидактекъ
  • дидактикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-дак-ти-ка
членувано ди-дак-ти-ка-та
мн.ч. ди-дак-ти-ки
членувано ди-дак-ти-ки-те
звателна форма