дигане

Речник на българския език

дигане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-га-не
членувано ди-га-не-то
мн.ч. ди-га-ния
членувано ди-га-ни-я-та