дивота

Речник на българския език

дивота съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-во-та
членувано ди-во-та-та
мн.ч. ди-во-ти
членувано ди-во-ти-те
звателна форма