дивергентен

Речник на българския език

дивергѐнтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • девергентен
  • девергентин
  • девиргентен
  • девиргентин
  • дивергентин
  • дивиргентен
  • дивиргентин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-вер-ген-тен
непълен член ди-вер-ген-т-ния
пълен член ди-вер-ген-т-ни-ят
ж. р. ди-вер-ген-т-на
членувано ди-вер-ген-т-на-та
ср. р. ди-вер-ген-т-но
членувано ди-вер-ген-т-но-то
мн. ч. ди-вер-ген-т-ни
членувано ди-вер-ген-т-ни-те