дивачка

Речник на българския език

дива̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дива̀чки, ж. Жена дивак.



мн. дива̀чки, ж. Разг. Необлагородено растение и неговият плод.

Грешни изписвания (3)

  • девачка
  • девачкъ
  • дивачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-вач-ка
членувано ди-вач-ка-та
мн.ч. ди-вач-ки
членувано ди-вач-ки-те
звателна форма