диахронен

Речник на българския език

диахронен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-ах-ро-нен
непълен член ди-ах-рон-ния
пълен член ди-ах-рон-ни-ят
ж. р. ди-ах-рон-на
членувано ди-ах-рон-на-та
ср. р. ди-ах-рон-но
членувано ди-ах-рон-но-то
мн. ч. ди-ах-рон-ни
членувано ди-ах-рон-ни-те