диастола

Речник на българския език

диасто̀ла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мед. Фаза на сърдечния цикъл, през която настъпва отпускане на мускулатурата на стените на съответните сърдечни кухини (предсърдия или камери), при което те се напълват с кръв.

Грешни изписвания (7)

  • деастола
  • деастолъ
  • деъстола
  • деъстолъ
  • диастолъ
  • диъстола
  • диъстолъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-ас-то-ла
членувано ди-ас-то-ла-та
мн.ч. ди-ас-то-ли
членувано ди-ас-то-ли-те
звателна форма