диапрел

Речник на българския език

диапрел съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-ап-рел
непълен член ди-ап-ре-ла
пълен член ди-ап-ре-лът
мн.ч. ди-ап-ре-ли
членувано ди-ап-ре-ли-те
бройна форма ди-ап-ре-ла
звателна форма