диамантен

Речник на българския език

диама̀нтен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • деамантен
  • деамантин
  • деъмантен
  • деъмантин
  • диамантин
  • диъмантен
  • диъмантин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-а-ман-тен
непълен член ди-а-ман-те-ния
пълен член ди-а-ман-те-ни-ят
ж. р. ди-а-ман-те-на
членувано ди-а-ман-те-на-та
ср. р. ди-а-ман-те-но
членувано ди-а-ман-те-но-то
мн. ч. ди-а-ман-те-ни
членувано ди-а-ман-те-ни-те