диакритичен

Речник на българския език

диакритѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

диакритѝчна, диакритѝчно, мн. диакритѝчни, прил.
Диакритичен знак. — Допълнителен знак към буква в някои графични системи за означаване на звук, различен от основния, или за посочване на допълнителни негови характеристики.

Грешни изписвания (15)

  • деакретичен
  • деакретичин
  • деакритичен
  • деакритичин
  • деъкретичен
  • деъкретичин
  • деъкритичен
  • деъкритичин
  • диакретичен
  • диакретичин
  • диакритичин
  • диъкретичен
  • диъкретичин
  • диъкритичен
  • диъкритичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-ак-ри-ти-чен
непълен член ди-ак-ри-тич-ния
пълен член ди-ак-ри-тич-ни-ят
ж. р. ди-ак-ри-тич-на
членувано ди-ак-ри-тич-на-та
ср. р. ди-ак-ри-тич-но
членувано ди-ак-ри-тич-но-то
мн. ч. ди-ак-ри-тич-ни
членувано ди-ак-ри-тич-ни-те