диагностика

Речник на българския език

1. диагно̀стика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • деагностека
  • деагностекъ
  • деагностика
  • деагностикъ
  • деъгностека
  • деъгностекъ
  • деъгностика
  • деъгностикъ
  • диагностека
  • диагностекъ
  • диагностикъ
  • диъгностека
  • диъгностекъ
  • диъгностика
  • диъгностикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-аг-нос-ти-ка
членувано ди-аг-нос-ти-ка-та
мн.ч. ди-аг-нос-ти-ки
членувано ди-аг-нос-ти-ки-те
звателна форма

2. диагностика — ед. ч. непълен член

диагностика е производна форма на диагностик (ед. ч. непълен член).