диабет

Речник на българския език

диабѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Заболяване, съпроводено с нарушена дейност на жлезите с вътрешна секреция, което води до повишено отделяне на урина и пот, както и с наличие на захар в урината в някои случаи.

Грешни изписвания (3)

  • деабет
  • деъбет
  • диъбет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-а-бет
непълен член ди-а-бе-та
пълен член ди-а-бе-тът
мн.ч. ди-а-бе-ти
членувано ди-а-бе-ти-те
бройна форма ди-а-бе-та
звателна форма