джуниърче

Речник на българския език

джуниърче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. джу-ни-ър-че
членувано джу-ни-ър-че-то
мн.ч. джу-ни-ър-че-та
членувано джу-ни-ър-че-та-та