дешифратор

Речник на българския език

дешифра̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • дешефратор
  • дешефратур
  • дешифратур
  • дишефратор
  • дишефратур
  • дишифратор
  • дишифратур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-шиф-ра-тор
непълен член де-шиф-ра-то-ра
пълен член де-шиф-ра-то-рът
мн.ч. де-шиф-ра-то-ри
членувано де-шиф-ра-то-ри-те
бройна форма де-шиф-ра-то-ра
звателна форма