дечица

Речник на българския език

дечѝца съществително име, плуралия тантум (тип 74) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • дечицъ
  • дичица
  • дичицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.
членувано
мн.ч. де-чи-ца
членувано де-чи-ца-та