дефлектор

Речник на българския език

дефлѐктор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • дефлектур
  • дифлектор
  • дифлектур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. деф-лек-тор
непълен член деф-лек-то-ра
пълен член деф-лек-то-рът
мн.ч. деф-лек-то-ри
членувано деф-лек-то-ри-те
бройна форма деф-лек-то-ра
звателна форма