дефицитен

Речник на българския език

дефицѝтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • дефецитен
  • дефецитин
  • дефицитин
  • дифецитен
  • дифецитин
  • дифицитен
  • дифицитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-фи-ци-тен
непълен член де-фи-цит-ния
пълен член де-фи-цит-ни-ят
ж. р. де-фи-цит-на
членувано де-фи-цит-на-та
ср. р. де-фи-цит-но
членувано де-фи-цит-но-то
мн. ч. де-фи-цит-ни
членувано де-фи-цит-ни-те