дефектирал

Речник на българския език

1. дефектирал прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-фек-ти-рал
непълен член де-фек-ти-ра-лия
пълен член де-фек-ти-ра-ли-ят
ж. р. де-фек-ти-ра-ла
членувано де-фек-ти-ра-ла-та
ср. р. де-фек-ти-ра-ло
членувано де-фек-ти-ра-ло-то
мн. ч. де-фек-ти-ра-ли
членувано де-фек-ти-ра-ли-те

2. дефектирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дефектирал е производна форма на дефектирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дефектирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дефектирал е производна форма на дефектирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. дефектирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дефектирал е производна форма на дефектирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

5. дефектирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дефектирал е производна форма на дефектирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).