детекторен

Речник на българския език

детѐкторен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • детекторин
  • детектурен
  • детектурин
  • дитекторен
  • дитекторин
  • дитектурен
  • дитектурин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-тек-то-рен
непълен член де-тек-тор-ния
пълен член де-тек-тор-ни-ят
ж. р. де-тек-тор-на
членувано де-тек-тор-на-та
ср. р. де-тек-тор-но
членувано де-тек-тор-но-то
мн. ч. де-тек-тор-ни
членувано де-тек-тор-ни-те