деструктивен

Речник на българския език

деструктѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • дестроктивен
  • дестроктивин
  • деструктивин
  • дистроктивен
  • дистроктивин
  • диструктивен
  • диструктивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дес-т-рук-ти-вен
непълен член дес-т-рук-тив-ния
пълен член дес-т-рук-тив-ни-ят
ж. р. дес-т-рук-тив-на
членувано дес-т-рук-тив-на-та
ср. р. дес-т-рук-тив-но
членувано дес-т-рук-тив-но-то
мн. ч. дес-т-рук-тив-ни
членувано дес-т-рук-тив-ни-те