дестинация

Речник на българския език

дестина̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (23)

  • дестенацеа
  • дестенацеъ
  • дестенацея
  • дестенациа
  • дестенациъ
  • дестенация
  • дестинацеа
  • дестинацеъ
  • дестинацея
  • дестинациа
  • дестинациъ
  • дистенацеа
  • дистенацеъ
  • дистенацея
  • дистенациа
  • дистенациъ
  • дистенация
  • дистинацеа
  • дистинацеъ
  • дистинацея
  • дистинациа
  • дистинациъ
  • дистинация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дес-ти-на-ция
членувано дес-ти-на-ци-я-та
мн.ч. дес-ти-на-ции
членувано дес-ти-на-ци-и-те
звателна форма