дестила̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. дестила̀тори, (два) дестила̀тора, м. Спец.
1. Лице, което извършва дестилация.
2. Метален или стъклен апарат, използван за дестилация.
1. Лице, което извършва дестилация.
2. Метален или стъклен апарат, използван за дестилация.
Грешни изписвания (7)
- дестелатор
- дестелатур
- дестилатур
- дистелатор
- дистелатур
- дистилатор
- дистилатур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | дес-ти-ла-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | дес-ти-ла-то-ра | |
| пълен член | дес-ти-ла-то-рът | |
| мн.ч. | дес-ти-ла-то-ри | |
| членувано | дес-ти-ла-то-ри-те | |
| бройна форма | дес-ти-ла-то-ра | |
| звателна форма | — | |